САЩ и Европейският съюз след G20 Innovation Ministerial: два подхода към правилата за AI

Разликата е в правната архитектура.

Американските домакини на G20 Innovation Ministerial представиха подход, основан на гъвкави политики, съществуващи секторни правила и нови изисквания при действително нови обстоятелства. Европейският съюз участва с вече действащ AI Act, който определя задълженията според риска и вида на системата.

Разликата в едно изречение

Американският подход, представен чрез Carolina Principles for Emerging Technologies, започва с въпроса дали съществуващите закони и институции могат да обхванат конкретния проблем.

AI Act на Европейския съюз започва с класифицирането на системата и определя предварително какви изисквания се прилагат към съответната категория риск.

И двата подхода включват правила, стандарти и контрол. Различават се моментът на намеса, правната форма и институциите, които следят за изпълнението.

Подходът, представен от САЩ

Carolina Principles for Emerging Technologies подкрепят гъвкави и основани на доказателства политики за новите технологии.

Когато съществуващ закон или секторен регулатор може да обхване даден риск, принципите насърчават използването на тази рамка. Нови правила се предвиждат за обстоятелства, които не са покрити от действащите механизми.

Този подход свързва регулацията с конкретния сектор и конкретната вреда. Измама, дискриминация, нарушения на личните данни, дефектни продукти и нарушения на авторското право могат да попаднат в обхвата на вече съществуващи закони и институции.

Американската система съчетава:

• федерални и щатски закони;
• секторни регулатори;
• съдебна практика;
• технически стандарти;
• договорни изисквания;
• доброволни оценки и тестове;
• специални правила за отделни приложения и индустрии.

Carolina Principles for Emerging Technologies са политически принципи, а не самостоятелен федерален закон. Конкретното им прилагане зависи от националните институции и от решенията в отделните сектори.

Научни изследвания, пазари и регулаторни тестове

Американският подход не се ограничава до въпроса кога да се създават нови правила.

Carolina Principles for Emerging Technologies поставят последователен акцент върху:

1. инвестициите във фундаментални научни изследвания;
2. превръщането на научните открития в практически и търговски приложения;
3. надеждното внедряване на новите технологии.

Принципите подкрепят и среди за тестване в реални условия, включително регулаторни пясъчници, техническа инфраструктура и достъп до подходящи данни.

Целта е новите технологии да могат да бъдат изпитвани и развивани, преди да бъдат прилагани в по-голям мащаб.

Европейската рамка

AI Act на Европейския съюз е обща и пряко приложима правна рамка. Тя определя задължения за разработчици, доставчици и организации, които внедряват определени AI системи.

Регламентът използва подход, основан на риска.

Забранени приложения

Определени практики са забранени, когато създават неприемлив риск за безопасността, правата или свободата на хората.

Сред тях са някои форми на манипулация, социално оценяване, използване на уязвимости и определени приложения на биометрични технологии.

Високорискови системи

AI системите могат да бъдат определени като високорискови, когато се използват в чувствителни области или са част от регулирани продукти.

Това може да включва приложения в:

• критична инфраструктура;
• образование;
• подбор и управление на служители;
• основни обществени и частни услуги;
• правоприлагане;
• миграция и граничен контрол;
• правосъдие и демократични процеси;
• продукти, за които се изисква оценяване на съответствието.

За високорисковите системи са предвидени изисквания за управление на риска, качество на данните, техническа документация, проследимост, човешки надзор, устойчивост, киберсигурност и точност.

Изисквания за прозрачност

AI Act въвежда задължения потребителите да бъдат информирани, когато взаимодействат с определени автоматизирани системи.

Регламентът включва и изисквания за разпознаване и обозначаване на определено съдържание, създадено или променено с изкуствен интелект.

Модели с общо предназначение

AI Act съдържа отделни правила за доставчиците на модели с общо предназначение.

Те включват изисквания, свързани с прозрачността и авторското право. При моделите, които могат да създадат системен риск, се предвиждат допълнителни оценки и мерки за ограничаване на риска.

Европейската комисия и AI Office разполагат с правомощия за надзор върху моделите с общо предназначение, включително за изискване на техническа документация, оценяване на модели и налагане на коригиращи мерки.

Кога се прилагат правилата на AI Act

AI Act влезе в сила на 1 август 2024 г. и започна да се прилага поетапно.

Основните срокове са:

• 2 февруари 2025 г.: започнаха да се прилагат първата група забрани и задълженията за AI грамотност;
• 2 август 2025 г.: започнаха да се прилагат правилата за управление и задълженията за моделите с общо предназначение;
• 2 август 2026 г.: AI Act започна да се прилага като обща рамка, включително част от правилата за прозрачност и надзор;
• 2 декември 2027 г.: започват да се прилагат основните изисквания за високорисковите системи в определени чувствителни области;
• 2 август 2028 г.: започват да се прилагат правилата за високорискови системи, вградени в определени регулирани продукти.

Поетапното прилагане означава, че различните задължения влизат в сила в различни моменти според вида на системата.

Пет основни разлики

1. Правна форма

Carolina Principles for Emerging Technologies са общи политически принципи. AI Act е пряко приложим регламент на Европейския съюз.

2. Отправна точка

Американският подход първо проверява дали съществуващите закони и секторни механизми могат да обхванат риска.

Европейският подход започва с категорията на системата и предварително определените за нея задължения.

3. Момент на регулаторната намеса

Carolina Principles for Emerging Technologies предвиждат нови изисквания при установени нови обстоятелства или регулаторни празноти.

AI Act въвежда предварителни задължения за определени системи, преди те да бъдат пуснати на пазара или въведени в употреба.

4. Институции и изпълнение

В САЩ отговорността е разпределена между различни федерални и щатски органи, съдилища и секторни регулатори.

В Европейския съюз надзорът се осъществява от Европейската комисия, AI Office и националните компетентни органи.

5. Модели с общо предназначение

Американският подход използва различни оценки, стандарти и механизми според конкретния риск и областта на приложение.

AI Act съдържа специални задължения за доставчиците на модели с общо предназначение и допълнителни мерки за моделите със системен риск.

Спорът за предварителното оценяване

Различията не преминават изцяло по географска линия. Сред участниците в G20 Innovation Ministerial имаше различни позиции и за начина, по който трябва да бъдат оценявани най-мощните модели.

Демис Хасабис подкрепи създаването на институционален капацитет за тестване на най-мощните системи преди широкото им пускане.

Сам Алтман определи доброволното предварително оценяване на мощни модели от американските власти като полезен процес.

Дейвид Сакс подкрепи по-децентрализиран подход и се противопостави на отделен централен орган с общ режим за предварително одобрение.

Дженсън Хуанг призова правилата да се насочват към установими практически вреди, а не само към хипотетични сценарии.

Това са позиции на отделни участници. Те показват различни възможни механизми за контрол, но не представляват самостоятелни решения на G20 Innovation Ministerial.

Какво беше договорено на G20 Innovation Ministerial

G20 Innovation Ministerial не създаде единен международен режим за изкуствения интелект и не замени действащите американски или европейски правила.

Постигнатото съгласие е на ниво общи принципи:

• подкрепа за фундаментални научни изследвания;
• по-добри пътища от откритието до практическото приложение;
• надеждно внедряване на новите технологии;
• развитие на технически умения;
• използване и създаване на стандарти;
• защита и развитие на интелектуалната собственост;
• гъвкави и основани на доказателства политики;
• инвестиции в индустриален капацитет и вериги за доставки.

Carolina Principles for Emerging Technologies оставят на всяка държава да избере конкретните правни и институционални инструменти.

Общият резултат е основа за сътрудничество между държави, които запазват различни регулаторни модели.

Какво означава това за компаниите

Организациите, които работят в повече от един пазар, трябва да разглеждат американския и европейския подход паралелно.

В Европейския съюз първата задача е да се определи към коя категория попада системата и какви задължения произтичат от AI Act.

В САЩ анализът започва със сектора, приложимите федерални и щатски закони, правомощията на регулаторите и конкретните рискове на продукта.

При международни продукти техническата документация, оценяването на риска, управлението на данните и човешкият надзор постепенно се превръщат в обща оперативна задача, дори когато правните основания са различни.

Къде ще продължи дебатът

След G20 Innovation Ministerial остават няколко основни въпроса:

• кой трябва да оценява най-мощните модели;
• кога предварителното тестване трябва да бъде задължително;
• как да се управляват моделите с общо предназначение;
• как да се третират моделите с отворени параметри;
• как да се защитават авторското право и интелектуалната собственост;
• как националните правила могат да работят заедно при международни продукти;
• как стандартите могат да намалят разликите между отделните правни режими.

САЩ и Европейският съюз започват от различни правни позиции. G20 Innovation Ministerial показа областите, в които сътрудничеството е възможно, без да заличава тези различия.