Дейвид Сакс пред G20 Innovation Ministerial: AI като нова индустриална революция

На 1 септември 2026 г. Дейвид Сакс се включи чрез видеовръзка в публичната програма на G20 Innovation Ministerial. Разговорът беше воден от Майкъл Крациос, директор на Службата за научна и технологична политика на Белия дом.

В официалното заключително съобщение Сакс е представен като съпредседател на President’s Council of Advisors on Science and Technology. Участието му последва разговора с Илон Мъск и насочи вниманието към три практически измерения на развитието на AI: мащаба на инвестициите, регулаторната среда и инфраструктурата зад центровете за данни.

Основната му теза беше, че AI вече не е само софтуерна индустрия. Развитието му изисква строителство, електроенергия, производствени мощности, чипове и квалифицирана работна сила. Именно затова Сакс го определи като „нова индустриална революция“.

От 800 милиарда до 1,4 трилиона долара

Сакс посочи, че през 2026 г. в Съединените щати се инвестират приблизително 800 милиарда долара в капиталови разходи, свързани с AI инфраструктура и изчислителен капацитет. Според прогнозата, цитирана от него, през 2027 г. сумата може да достигне 1,4 трилиона долара.

Той подчерта, че оценките се променят бързо и се коригират нагоре с разширяването на плановете за нови центрове за данни.

За да покаже мащаба, Сакс сравни настоящото изграждане на AI инфраструктура с развитието на железопътната мрежа през XIX век. Според него инвестиционната вълна вече надхвърля и разгръщането на оптичната инфраструктура, която направи възможно масовото разпространение на интернет.

Това сравнение поставя AI в различна икономическа категория. В логиката на Сакс става дума не само за нов набор от дигитални услуги, а за изграждане на физическа система, която включва центрове за данни, електроенергийни мощности, мрежова инфраструктура и производство на специализиран хардуер.

Посочените от него суми са отразени и в репортажа на The Daily Tar Heel от първия ден на G20 Innovation Ministerial.

Възможност за ново индустриално производство

Сакс свърза инвестициите в AI с възможност за разширяване на производството в Съединените щати. Според него изграждането на новата инфраструктура може да ускори модернизацията на електропреносната мрежа и да увеличи търсенето на оборудване, компоненти и квалифициран технически труд.

Центровете за данни не съществуват отделно от останалата икономика. За тях са необходими строителни материали, трансформатори, генератори, охладителни системи, мрежово оборудване и постоянен достъп до електроенергия. Разрастването им създава търсене в сектори, които са далеч извън разработването на софтуер.

Точно тази връзка стои зад определението „нова индустриална революция“. За Сакс AI представлява едновременно технологична и производствена трансформация, при която изчислителният капацитет се превръща в стратегическа инфраструктура.

Съществуващите закони като основа за регулацията

Втората голяма тема в изказването на Сакс беше регулацията. Неговата позиция започна от твърдението, че AI не се развива в правен вакуум.

Той посочи редица области, в които вече действат закони и регулаторни механизми:

• измами;
• дискриминация;
• нарушения на личната неприкосновеност;
• дефектни продукти;
• нарушения на авторското право;
• създаване и разпространение на интимни изображения без съгласие;
• антиконкурентно поведение.

Според Сакс тези правила трябва да се прилагат и когато нарушението е извършено с помощта на AI. Предложеният от него модел използва съществуващите закони и институции като отправна точка, а при необходимост ги допълва с изисквания за прозрачност, оповестяване на информация и независими одити.

Той включи и антитръстовото законодателство сред наличните инструменти. Ако AI пазарът се концентрира в ръцете на един или двама доминиращи участници, според Сакс съществуващите механизми за защита на конкуренцията могат да бъдат приложени.

Тази позиция се вписва в общата посока на Carolina Principles for Emerging Technologies, според която действащите секторни правила трябва да се използват, когато вече обхващат конкретния риск.

Защо Сакс е против предварителното одобрение на AI модели

Сакс се противопостави на създаването на централизирана институция, която да одобрява всеки нов AI модел преди пускането му на пазара.

Той сравни подобна система с процесите за разрешаване на нови лекарства и самолети. В тези сектори одобрението може да отнеме години, докато AI компаниите публикуват нови модели и значителни актуализации през интервали от няколко месеца.

Според него пренасянето на същия модел към AI би създало постоянна опашка от продукти, които чакат административно разрешение. Сакс определи този сценарий като „DMV за AI“, препратка към американските служби за моторни превозни средства, известни с бавните си административни процедури.

Като алтернатива той защити принципа на иновациите без предварително разрешение. Идеята е нов продукт да може да бъде разработен и предложен на пазара, докато законът продължава да санкционира конкретни нарушения и вреди.

Тази философия според Сакс е сред основните причини малки екипи и млади компании да могат да създават продукти, които впоследствие се превръщат в глобални технологични платформи.

Разликите между този подход и европейската регулаторна рамка са разгледани подробно в материала за подходите на САЩ и Европейския съюз към AI регулацията.

Центровете за данни и цената на електроенергията

Последната част от разговора беше посветена на центровете за данни и опасенията, че разрастването им може да увеличи сметките за електроенергия на домакинствата.

Сакс разграничи два възможни модела.

При първия AI компаниите свързват новите си центрове за данни директно към съществуващата мрежа и започват да се конкурират с домакинствата и останалия бизнес за наличната електроенергия. Той призна, че при такъв сценарий цените могат да се повишат.

При втория модел компаниите инвестират в нови производствени мощности, които покриват потреблението на центровете за данни. Излишната електроенергия може да бъде връщана към обществената мрежа.

Ключовото условие в тезата на Сакс е създаването на допълнителен енергиен капацитет. Според него центровете за данни могат да допринесат за модернизацията на мрежата и за по-ниски разходи само когато инвестицията включва ново производство на електроенергия, а не единствено ново потребление.

Той свърза подобни проекти и със строителни работни места, търсене на квалифицирани специалисти и допълнителни приходи за местните власти.

Решението за конкретните проекти остава местно

Сакс обърна внимание и на съпротивата срещу изграждането на центрове за данни в отделни американски общности.

По думите му федералната политика не трябва да принуждава местните власти да приемат проекти, които не желаят. Решенията за конкретни центрове за данни следва да останат на щатско и местно ниво.

Така представената от него позиция съчетава ускорено изграждане на AI инфраструктура с необходимостта компаниите да покажат конкретна полза за районите, в които искат да инвестират. Сред посочените ползи са нов енергиен капацитет, заетост, модернизация на мрежата и местни данъчни приходи.

След участието си в G20 Innovation Ministerial Сакс обобщи собствената си позиция за центровете за данни и в публикация в X.

От софтуерен бум към инфраструктурна икономика

Изказването на Дейвид Сакс премести разговора от възможностите на отделните AI модели към системата, необходима за тяхното развитие.

Инвестициите от 800 милиарда долара през 2026 г. и прогнозните 1,4 трилиона долара през 2027 г. бяха представени като мащаб на изграждането. Съществуващите закони, прозрачността и одитите очертаха предпочитания от него регулаторен подход. Новото производство на електроенергия беше поставено като условие центровете за данни да растат, без да прехвърлят разходите върху местните потребители.

В тази картина AI се превръща от софтуерна технология в индустриална система. Нейното развитие зависи едновременно от капитал, енергия, производствени вериги, закони и подкрепата на общностите, в които се изгражда инфраструктурата.

Официалните документи, договорени между участващите държави, са разгледани отделно в материала „Какво беше прието на G20 Innovation Ministerial“.