Дженсън Хуанг пред G20 Innovation Ministerial: петте слоя, върху които се изгражда AI икономиката

На екрана изкуственият интелект изглежда като софтуер. Зад всеки отговор, генерирано изображение или автоматизиран процес обаче стои физическа система от електроенергия, полупроводници, мрежи, охлаждане и центрове за данни.

Точно върху тази система насочи вниманието Дженсън Хуанг по време на втория ден на G20 Innovation Ministerial. Основателят и главен изпълнителен директор на NVIDIA участва присъствено в разговор с министъра на търговията на САЩ Хауърд Лътник.

Хуанг определи развитието на изкуствения интелект като най-голямата промяна в технологичните платформи в човешката история. Централната му теза беше, че AI не е отделен продукт или единична индустрия. Той е нов вид инфраструктура, чието изграждане зависи от пет взаимосвързани слоя.

Петте слоя на изкуствения интелект

Хуанг представи системата чрез модела на „петслойната торта“:

1. електроенергия;
2. чипове и компютърни системи;
3. центрове за данни;
4. AI модели;
5. данни и приложения.

Всеки слой зависи от предходния. Без достатъчно електроенергия не могат да работят големите изчислителни системи. Без специализирани чипове няма необходимия изчислителен капацитет. Без центрове за данни чиповете не могат да бъдат свързани и използвани в голям мащаб. Върху тази инфраструктура се обучават и изпълняват моделите, а реалната им стойност се проявява чрез приложенията.

Последният слой е най-близо до икономиката. Именно там изкуственият интелект достига до здравеопазването, образованието, производството, науката, финансовите услуги и ежедневната работа на компаниите.

Чиповете могат да осигурят изчислителна мощ, но сами по себе си не решават конкретен проблем. Икономическият ефект се появява, когато тази мощ бъде превърната в продукт, услуга или нов начин на работа.

Превръщането на енергията в продуктивен интелект

Хуанг описа центровете за данни като инфраструктура, която преобразува електроенергията в „ценен продуктивен интелект“.

Формулировката показва колко материална е AI икономиката. Развитието на моделите зависи не само от научни открития и софтуер, но и от електроцентрали, електропреносни мрежи, строителство, охлаждащи системи, комуникационно оборудване и производство на полупроводници.

Така електроенергията се превръща в един от основните фактори за мащаба и цената на изкуствения интелект. Колкото по-големи и по-широко използвани стават моделите, толкова повече изчислителна инфраструктура е необходима за тяхното обучение и работа.

Позицията на Хуанг съвпадна с една от водещите теми на G20 Innovation Ministerial: достъпът до достатъчно енергия и изчислителен капацитет вече влияе върху способността на държавите и компаниите да разработват и внедряват нови технологии.

AI като национална инфраструктура

Хуанг сравни изкуствения интелект с водата, пътищата, електричеството и интернет. Посланието му към министрите беше, че всяка държава се нуждае от достатъчна AI инфраструктура, за да подкрепя собствената си икономика.

Тази инфраструктура осигурява изчислителен капацитет за учени, студенти, компании, публични институции и стартиращи предприятия. Без достъп до него местните организации остават зависими от чужди доставчици или получават новите възможности по-късно и на по-висока цена.

Според Хуанг не е необходимо всяка държава да изгражда самостоятелно и петте слоя. Производството на най-сложните чипове например изисква огромен капитал, специализирани знания и международни вериги за доставки.

Всяка страна обаче трябва да определи в кои слоеве има възможност да участва и как ще насърчава внедряването на изкуствения интелект в собствените си индустрии.

За една държава стратегическото предимство може да бъде в енергията или центровете за данни. За друга то може да бъде в научните изследвания, локалните данни, езиковите модели, образованието или приложенията за конкретни отрасли.

Разпространението е също толкова важно, колкото разработването

Един от най-силните акценти в изказването на Хуанг беше разпространението на технологията. Той призова държавите да насърчават внедряването на изкуствения интелект в образованието, здравеопазването, производството и науката.

Това разграничение е съществено. Създаването на водещ модел и използването на такъв модел са различни форми на участие в AI икономиката.

Една държава може да не разработва собствен глобален модел, но може да изгради компании, които използват съществуващи системи за диагностика, индустриален контрол, логистика, земеделие, образование или публични услуги. Именно на този приложен слой могат да се появят местните продукти, работни места и икономически ползи.

Затова достъпът до технологията не е достатъчен. Необходими са специалисти, данни, предприемачи, изследователски организации и компании, способни да превърнат общите възможности на моделите в решения за конкретни проблеми.

Как изкуственият интелект променя труда

Хуанг оспори тезата, че изкуственият интелект неизбежно ще премахне всички работни места. Според него автоматизацията ще засегне отделни задачи, докато основната цел на много професии ще остане.

Това означава, че работата може да бъде преструктурирана. Част от административните, аналитичните или повтарящите се дейности могат да бъдат поети от AI системи, а хората да насочат повече време към решения, комуникация, грижа, творчество и отговорност.

В същото време изграждането на самата инфраструктура създава търсене на инженери, електротехници, строителни специалисти, оператори на центрове за данни, мрежови експерти и хора, които поддържат сложното оборудване.

Позицията на Хуанг е, че изкуственият интелект може да увеличи способностите и производителността на работещите. Реализирането на тази възможност зависи от достъпа до технологията и от подготовката на хората да я използват.

Регулация на реалните проблеми

По време на G20 Innovation Ministerial Хуанг призова министрите да не създават правила, основани единствено на „теоретични вреди“. Според него регулацията трябва да бъде насочена към реални и практически проблеми, свързани с конкретното използване на технологията.

Тази позиция е близка до подхода, отразен в Carolina Principles for Emerging Technologies. Договорените принципи предвиждат прилагане на съществуващите секторни правила там, където те са подходящи, и разработване на нови изисквания при действително нови обстоятелства.

Хуанг същевременно включи безопасността и сигурността сред въпросите, които трябва да бъдат разглеждани заедно с икономическите възможности. Неговият акцент беше върху това политиките да позволяват внедряване, като отговарят на установими проблеми.

Най-големият риск според Хуанг

Хуанг определи изоставането като най-неблагоприятния резултат за една държава. Според него разговор, доминиран от страх и несигурност, може да забави инвестициите, инфраструктурата и внедряването.

Това предупреждение не беше отправено само към държавите, които искат да разработват собствени модели. То се отнася и до страните, които трябва да решат как ще използват технологията в съществуващата си икономика.

Посланието му пред G20 Innovation Ministerial беше ясно: съревнованието в изкуствения интелект не се решава само от това кой притежава най-мощния модел. То зависи от способността на една държава да осигури енергия, изчислителен капацитет, умения и приложения, които достигат до реалните индустрии.

Петте слоя на Хуанг показват цялата верига. Електроенергията захранва чиповете. Чиповете изграждат изчислителния капацитет. Центровете за данни предоставят този капацитет на моделите. А приложенията превръщат моделите в икономическа стойност.