Когато мечтите срещнат подкрепа

Вчера завърши второто ми участие като ментор в ABLE Mentor. И ако трябва да бъда честна, не си тръгвам с усещането, че съм помогнала на някого да създаде проект. Тръгвам си с благодарност, че съдбата ме срещна с едно прекрасно младо момиче, с което заедно извървяхме един красив път.

Още на първата ни среща с Даная нещо просто си пасна. Много бързо се намерихме и много бързо станахме екип. Нямаше го усещането за ментор и менти. Нямаше дистанция и его. Нямаше значение кой има повече опит. Имаше уважение, доверие и едно естествено желание да създадем нещо смислено.

Даная е едва в 11 клас, но вече има впечатляващи знания и интереси в сферата на финансите и финансовата грамотност. Именно от нея дойде идеята за игра, която да помага на младите хора да изграждат по-добри финансови навици. А аз донесох нещо различно... техническите си познания, опита си в създаването на дигитални продукти и любовта си към превръщането на идеи в реалност. И точно тази комбинация ни направи невероятен екип.

Още от самото начало и двете знаехме, че това, което искаме да създадем, е голямо. Три месеца изглеждаха твърде малко за подобен проект и затова първоначалната ни цел беше доста по-скромна. Не си поставяхме за цел да завършим всичко. Искахме просто да покажем, че сме работили, че сме поставили основите и че мечтата има потенциал.

Преди играта имаше път

Преди да стигнем до самата игра, имаше много подготовка. Имаше събитията и обученията на ABLE Mentor, много проучвания, разговори, анализи и постепенно изграждане на концепцията.

Много бързо намерихме своя начин на работа. Често едната идваше с идея, а другата я прегръщаше и надграждаше. Така например аз предложих да направим проучване сред бъдещите играчи, за да разберем какво би било най-ценно за тях. Даная веднага се запали по идеята и не след дълго анкетата вече беше готова. След това заедно анализирахме резултатите и започнахме стъпка по стъпка да изграждаме визията на проекта.

Даная самостоятелно създаде обученията, тестовете и различните ситуации, чрез които играчите да затвърждават знанията си. А заедно изградихме логото, дизайна, правилата и цялостното усещане, което искахме играта да носи. Някъде по пътя една идея престана да бъде просто идея и започна да се превръща в нещо истинско.

Едва след междинното събитие започнахме истинската техническа реализация. И тогава започнахме да виждаме колко много можем да постигнем, когато две различни гледни точки се срещнат и започнат да надграждат една друга. Идеите, които доскоро съществуваха само в разговорите ни, една по една започнаха да се превръщат в реалност.

Когато мислите се срещат

Имаше моменти, в които аз си записвах нещо, което трябва да обсъдим на следващата среща, а тя ме посрещаше с усмивка и думите:

Да, аз вчера се сетих за това и вече го направих.

И това се случваше отново и отново. Понякога имах чувството, че мислим в една посока.

Всяка от нас носеше нещо различно и точно в това беше красотата, защото се допълвахме.

Използвахме най-новите технологии, изкуствен интелект и много човешка креативност. Но истината е, че технологиите бяха само инструмент. Най-важни бяха хората.

Разбира се, имаше срокове и много работа. И двете давахме най-доброто от себе си, но някак всичко се случваше с такава лекота, че понякога и самите ние се изненадвахме как е възможно само за два часа да сме отметнали толкова много работа. И може би именно това ни караше всеки път с нетърпение да очакваме следващата ни среща.

И само месец и половина по-късно

След началото на техническата работа играта беше готова.

Не частично.

Не като демо.

Истински готова.

Така, когато дойде финалното събитие, хората не просто чуха за нашата идея. Те можеха още в същия момент да започнат да играят и да се учат чрез нея.

И това, може би, беше един от най-вълнуващите моменти за нас – да видим как нещо, което преди три месеца съществуваше само като идея, вече е реален продукт, достъпен за всички.

И въпреки че много се гордея с това, което създадохме, играта никога няма да бъде най-ценното, което ще запомня. Защото тя е просто черешката на тортата. Истинската красота беше в пътя – в разговорите, в доверието, в уважението и в радостта от процеса.

Никога няма да забравя и вълнението в очите на Даная, когато заедно преминахме през финалната версия на продукта. Първата версия беше добра, но крайният резултат беше нещо съвсем различно. И докато разглеждахме всичко, което бяхме създали, през цялото време чувах:

Малеее, това е супер!

И мисля, че тогава и двете осъзнахме колко далеч сме стигнали.

Малката лична мисия

А аз имах и една малка, лична мисия. Освен всичко останало, исках Даная да не забравя да се забавлява. Защото вярвам, че мечтите се сбъдват най-красиво, когато се наслаждаваме на пътя.

И малко преди финалното събитие, в разговор с нашия прекрасен координатор Сашо, тя сподели, че едно от най-ценните неща, които е научила през тези месеци, е именно това – да се забавлява.

В този момент си казах:

Край. Това е. Повече не ми трябва. Ако съм успяла да ѝ предам точно това, значи съм си свършила работата като ментор.

Защото понякога най-важното, което можем да си дадем един на друг, не са знанията.

А отношението към живота.

Къде беше магията

Започнахме с мечтата просто да покажем, че сме работили, защото и двете знаехме колко голяма е идеята и колко малко са три месеца.

А завършихме с продукт, който още в деня на нашето представяне започна да помага на хората.

Но ако ме попитате къде беше магията, ще ви отговоря съвсем честно.

Не беше в играта.

Не беше в технологиите.

Магията беше в доверието, в разговорите, в споделеното вълнение и в радостта да виждаш как една идея постепенно се превръща в нещо истинско.

И може би най-вече – в срещата с един прекрасен човек.

Благодаря ти, Даная!

И благодаря на ABLE Mentor, че за втори път ми подари едно наистина незабравимо изживяване.